История на радиото

Радио, или лъч на латински, е технология, която позволява чрез модулиране на радиовълни да се пренасят сигнали, звук, данни, изображения, но масово е възприето пренасяне на звук. Радио накратко се нарича и радиоприемникът, а понякога и радиопредавателя, също и радиостанциите, които са комбинирани приемо-предаватели. Основаният на транзисторната технология радиоприемник, или на интегралната, е с популярното име транзистор.

Едно от основните средства за масова информация е радиото. То служи за разпространение на музика и говор. Радиостанциите са предприятия, с основна дейност създаване и разпространение на радиопрограми, или по-често наричани просто радио. Те съчетават в процеса музиката, журналистика, театър и образование. Частните радиостанции главно от реклама се издържат, а държавни обществените са с обществени функции и от правителствена субсидия се издържат основно или такси. Първата организация е британската корпорация Би Би Си, през 1922 г. създадена, която има основна дейност – обществено радиоразпръскване.
Радиото възниква през втората половина на 19 век след продължителен процес. Множество учени, предприемачи и инженери вземат участие, поради което е трудно само един изобретател на радиото да се посочи сред имената на Майкъл Фарадей, Алесандро Волта, Андре-Мари Ампер, Георг Ом, Вернер фон Сименс, Александър Греъм Бел, Джеймс Кларк Максуел, Самуел Морз, Никола Тесла,Томас Едисън.

Няколко десетилетия отнема преминаването от лабораторни опити към масово внедряване и усилията на много учени и участници. Най-ранната употреба на радиото е не в домакинствата, а в мореплаването, за да се предават между кораби телеграфни сигнали и до сушата. Сред първите подобни използвания е проследяването от японския флот на руските кораби през 1905 г. по време на битката при Цушима. Друг случай е през 1912 г. при потъването на „Титаник“, когато интензивна комуникация се осъществява между съседните съдове и потъващия кораб, и със сушата.

Германия започва широко да го използва за връзка по света с дипломатическите си представителства, след като британците прекъсват подводните им кабелни трасета през Първата световна война. Радиото за предаване на заповеди се използва от повечето воюващи страни и комуникация. Американците предават 14-те точки на Уилсън с пропагандна цел.

Следващото значително изобретение е от инженерите на Уестингхаус за подобрение в радиотехниката – това са електронните лампи в приемниците.

Първото излъчване новини е а 31 август 1920 година от в Детройт. През октомври излъчва вечерни концерти, което е първото в Съединените щати забавно предаване, а през следващия месец — и предаване на спортно събитие. След 2 години се започват излъчванията на развлекателни предавания, а първите радиостанции в Европа за редовно излъчване на информация, след края на Първата световна война се появяват.

Радиото се развива стремглаво между Първата и Втората световна война, много частни и обществени радиостанции са основани. Златните години на радиото са между 30-те и 50-те години на 20-и век. То се налага като най-авторитетно и бързо средство за информиране на масите. По време на Втората световна война радиото е силни и мощно средство за пропаганда. Излъчват се на много езици новини, информация или дезинформация на обществеността за ситуацията по фронтовете. Започват предавания на кодирана информация и умишлени заглушавания.

След 30-те години се развива и радиолокацията откриване от наземни радарни станции на разположението на самолети. За предаване на телевизионен образ се използват радиовълните още в началото на 20-те години, а през 40-те – в Европа и Северна Америка се излъчват вече и публични телевизионни предавания. С масовото навлизане на телевизията обаче, започва да губи водещата си роля радиото и нови форми търси за привличане на аудитория. Започва излъчването на програми с различна роля — забавна, информационна, образователна, музикална.

През 1954 г. се появява първият захранван с батерия преносим транзисторен радиоприемник. През следващите години те изместват в радиотехниката електронните лампи, с изключение на мощни предаватели. 1963 г. е началото на цветната телевизия, а първият комуникационен сателит е изведен в орбита – Телстар. Американската телефонна мрежа започва в края на 60-те години да преминава към цифров сигнал за връзките на далечно разстояние, използвайки цифрово радио. По-късно американският военноморски флот започва със спътникова навигация да експериментира, което води през 1987 г. до Глобална система за позициониране. В началото на 90-те радиолюбители започват персонални компютри да използват със звукова карта, която служи за обработка на радиосигнали. Разпространението на цифрови предавания започва в края на десетилетието.

Началото в България е поставено през 1929 година. През септември 1934 г. започват първите ежедневни програми от радиоклуб „Варна” за град Варна. Ден на Българското национално радио се отбелязва с датата 25 януари, защото тогва през 1935 г. цар Борис III подписва указ за радиоразпръскването в България, което става държавна собственост и единствена радиоорганизация до 1990 г. Излъчват се четири национални програми — информационно-музикална Хоризонт, информационно-образователна Христо Ботев, музикална Орфей и образователна Знание.